Безмълвна стоя на ръба на скалата...

Поэзия

1.3K 0 5

Безмълвна стоя на ръба на скалата...

Безмълвна стоя на ръба на скалата,

за полет готова, затварям очи,

бездна бездънна тегне в краката

и пагубно ехо примамно звучи.

Крачка напред и разтварям ръце,

тъмна сила надолу ме дръпва,

в последна молитва вдигам лице

и желаният миг в мен настъпва.

Разбитото си тяло да лежи видях,

безформено в подножието на скалата,

така болезнено, аз истината проумях,

че някой подло бе подрязал ми крилата.

За полет над бездната имах стремеж,

а то се оказа... главоломен падеж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

longin (Любомир Деничин)

Крилата си не давай,в бездни не пропадай...Лети в мечтите,плувай в очите,усмихвай се ,бъди...с крила са всичките мечти..Поздрав!!!

2010-06-08T09:27:36+03:00
plami-6 (Плами)

Не го позволявай, Арина! Можеш и да летиш!

2010-06-05T16:06:19+03:00
arina-rus (Арина)

Ронда, благодаря ти за великолепното допълнение! И текстът и музиката на Nautilus Pompilius са много добри!
Благодаря ви, Ангел и Виктор, за вниманието към моите непретенциозни откровения!

2010-06-02T18:10:28+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Летиш, Арина!
Твоите криле няма как да бъдат подрязани...
Разказваш ни, за понякога безмилостната среща между мечтите и действителността!
Много образно, чудесно стихотворение!
Поздравления!

2010-06-02T15:50:41+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Сложен за анализ и коментар стих.
Мисля, че си се справила...
Прочее, летежът е чест гост и в моите непретенциозни стихове.
Здравей !!!

2010-06-02T14:33:02+03:00