Jun 2, 2010, 12:23 PM

Безмълвна стоя на ръба на скалата...

  Poetry
1.3K 0 5

Безмълвна стоя на ръба на скалата...

 

Безмълвна стоя на ръба на скалата,

за полет готова, затварям очи,

бездна бездънна тегне в краката

и пагубно ехо примамно звучи.

 

Крачка напред и разтварям ръце,

тъмна сила надолу ме дръпва,

в последна молитва вдигам лице

и желаният миг в мен настъпва.

 

Разбитото си  тяло да лежи видях,

безформено в подножието на скалата,

така болезнено, аз истината проумях,

че някой подло бе подрязал ми крилата.

 

За полет над бездната имах стремеж,

а то се оказа... главоломен падеж!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Крилата си не давай,в бездни не пропадай...Лети в мечтите,плувай в очите,усмихвай се ,бъди...с крила са всичките мечти..Поздрав!!!
  • Не го позволявай, Арина! Можеш и да летиш!
  • Ронда, благодаря ти за великолепното допълнение! И текстът и музиката на Nautilus Pompilius са много добри!
    Благодаря ви, Ангел и Виктор, за вниманието към моите непретенциозни откровения!
  • Летиш, Арина!
    Твоите криле няма как да бъдат подрязани...
    Разказваш ни, за понякога безмилостната среща между мечтите и действителността!
    Много образно, чудесно стихотворение!
    Поздравления!
  • Сложен за анализ и коментар стих.
    Мисля, че си се справила...
    Прочее, летежът е чест гост и в моите непретенциозни стихове.
    Здравей !!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...