diesto (Данаил Антонов)
1039 617
21.01.2023 г., 21:19 ч.

Безначален край 

  Поезия » Любовна, Философска
774 2 2

Живота се държи високопарно
със хората и техните контузии 
и все се разминава, безнаказано. 
(Кой може да го съди за илюзии?) 
Че ние сме умирали от жажда, 
а други са се давили в любов - 
Виновен ли е той ако ни ражда, 
или, че му робуваме до гроб? 
Приспивно бе това ни съществуване. 
Събудихме се в миналото време, 
когато за начало се сбогувахме 
от страх, че може вечно да се слеем... 
Логичното за жалост тържествува. 
Тъгата се оказа - по желание. 
Ти дълго ще ридаеш. Аз ще псувам, 
Раздялата отглежда оправдания... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
21.01.2023

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??