Средният ми палав пръст

чертае лилави пердета,

усмихва се и мракът тлъст

омръзнало му от клишета.

Ще види той! Хванах молива,

наточих го в окото на бактерия,

забодох го във поетическата слива,

и се развихрям... с кикот от истерия...

Земята е печален марципан,

а пък небето, Х е от пръдня на пърч.

Мъжът е върховният банан,

а пък жената... еротичен сън на болен смърч...

Събират духовете стари лешници

забременени от метилов алкохол,

че римите са зъби на картечници,

а аз смених акъла си... за рог на вол.. 

(и пиша тук безумно... чисто гол...)

Говорих си с английската кралица

(докато сърбахме шкембе чорба

със вилици от общата паница)

по темата... за любофта...

И казвам ви го със орална радост,

че тя е компетентна и технична...

Обича адски много краля Фалос,

щом не я виждаш... става супер симпатична...

Марулите, разбрах, са марсианци,

земята взели на тотален абордаж...

Танцуват във тикварника ми луди танци

две каси бира... и един адаш...

Кило халюцинация изпуших

поднесена от лаеща камила,

която после нежно с кеф удуших

с въже, което нарисувах със червило...

Поспорих и по темата култура

със мравка, правеща се на естет.

Реших накрая спора с арматура

в традициите на... мирния поет...

Проблем обаче - Минавайки наблизо две блондинки

небрежно (сякаш), топките ми свиха,

и нямам вече в мозъка калинки,

с които... да довърша стиха...

18.01.2018.

Георги Каменов