Jun 9, 2021, 10:30 AM

Безнадежден опит за уникален стих 

  Poetry » Parody
508 0 0
Средният ми палав пръст
чертае лилави пердета,
усмихва се и мракът тлъст
омръзнало му от клишета.
Ще види той! Хванах молива,
наточих го в окото на бактерия,
забодох го във поетическата слива,
и се развихрям... с кикот от истерия...
Земята е печален марципан,
а пък небето, Х е от пръдня на пърч.
Мъжът е върховният банан,
а пък жената... еротичен сън на болен смърч... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Random works
: ??:??