Безнадеждие
Морето ми нашепва спомени за тебе,
помилван от поредната вълна.
Навярно в този миг до теб е друг -
надявам се дано не е така.
Морето ми нашепва :
- Ти си луд, защо ти е надежда ?
Я върви по плажа!
Поръчай си студена бира...
и отпий с наслада!
Над мен и гларус изкрещява:
- Човече, стига страда!
Дори когато любовта е стара,
наистина не се забравя,
но новата задръж в своите ръце,
нали е свежа и е млада!
- Изслушвам ги спокойно,
а си мисля.
Да, влюбен съм наистина,
но боря се с технически проблем.
Нима възможно е да се протегна
... и да прегърна пълната луна?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
