bojenski (Иван Иванов)
266 2718
Feb 23, 2010, 9:36 AM

Безнадеждие 

  Poetry » Love
558 0 5

Морето ми нашепва спомени за тебе,

помилван от поредната вълна.

Навярно в този миг до теб е друг -

надявам се дано не е така.

Морето ми нашепва :

- Ти си луд, защо ти е надежда ?

Я   върви по плажа!

Поръчай си студена бира...

и отпий с наслада!

 

Над мен и гларус изкрещява:

- Човече, стига страда!

Дори когато любовта е стара,

наистина не се забравя,

но новата задръж в своите ръце,

нали е свежа и е млада!

 

- Изслушвам ги спокойно,

а си мисля.

Да, влюбен съм наистина,

но боря се с технически проблем.
Нима възможно е да се протегна

... и да прегърна пълната луна?!

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??