Безнадеждност
Ти едва ли знаеш какво е да боли така,
от безнадеждност да не си намираш място.
Едва ли знаеш колко ми тежи, когато,
щом тръгна си, не се опитваш да ме спреш.
Когато слушам между думите ти... да открия знак,
а ни вопъл не долавям пак.
Когото се усмихнеш,
как неловко премаляла,
не намирам за отчаянието си праг.
Вече не ща да вървя по твоите друми,
аз много време за теб отделих.
Дълго чаках само за няколко думи,
но сама на себе си самота посветих.
Знам, Господ с теб ме наказва,
за онзи, който нараних преди.
След теб от мене нищо не остана,
усещам единствено, че ме боли.
Затова...
Не ща никога вече да ме поглеждаш...
Видиш ли ме, извръщай поглед встрани.
Забрави името ми!
Никога не го изричай!
При мен не идвай вече,
от тази болка ме лиши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
