16.07.2018 г., 16:51

Стихия

828 8 21

Небето мрачно

хапе ти сърцето

облаците мразят

синьото небе

слънцето се крие

уплашено и клето

безмилостна стихия

всеки миг расте.

Вода и огън

истинска небесна лава

стоварва се

завлича, пали и руши 

дали и Бог

потънал е в забрава

не вижда как на Кръст

кървят съдби.

Сълзи на старци

хапят им лицата

очите ужасени

свиден дом се срутва

тинята поглъща

надеждата последна

палачът безпощаден

столчето избутва.

 

Юли, 2018г

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "… дали и Бог
    потънал е в забрава
    не вижда как на Кръст
    кървят съдби." - Емоционално, силно, поетично, красиво и същевременно много тъжно! Много ми хареса, видях, че е от месец юли, а чак сега го прочетох...Благодаря за въздействието, Гавраиле! Очаквам преоткриването на реалността в светлина и топлина покрай Новата 2019 година! И много, много любов!
  • Впечатляващо.
  • Мило,силно,затрогващо! Стискащо сърцата,гърлото ,юмруците!Поздравление!
  • Ели,наричаме я неодушевена природа.Така си мислим ние.Всъщност всичко е живо и има разум.Само изявите му са различни а ние човеците като егоцентрици се правим че не ги забелязваме.
  • Много образно си предал пълната безпомщност на човека пред стихиите на величествената Природа.
    Да бъдем признателни и да благодарим, когато е спокойствие и хармония навън и вътре в нас! –
    Това е внушението на подтекста, Гавраиле!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...