Стихия
Небето мрачно
хапе ти сърцето
облаците мразят
синьото небе
слънцето се крие
уплашено и клето
безмилостна стихия
всеки миг расте.
Вода и огън
истинска небесна лава
стоварва се
завлича, пали и руши
дали и Бог
потънал е в забрава
не вижда как на Кръст
кървят съдби.
Сълзи на старци
хапят им лицата
очите ужасени
свиден дом се срутва
тинята поглъща
надеждата последна
палачът безпощаден
столчето избутва.
Юли, 2018г
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени