16 июл. 2018 г., 16:51

Стихия

833 8 21

Небето мрачно

хапе ти сърцето

облаците мразят

синьото небе

слънцето се крие

уплашено и клето

безмилостна стихия

всеки миг расте.

Вода и огън

истинска небесна лава

стоварва се

завлича, пали и руши 

дали и Бог

потънал е в забрава

не вижда как на Кръст

кървят съдби.

Сълзи на старци

хапят им лицата

очите ужасени

свиден дом се срутва

тинята поглъща

надеждата последна

палачът безпощаден

столчето избутва.

 

Юли, 2018г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "… дали и Бог
    потънал е в забрава
    не вижда как на Кръст
    кървят съдби." - Емоционално, силно, поетично, красиво и същевременно много тъжно! Много ми хареса, видях, че е от месец юли, а чак сега го прочетох...Благодаря за въздействието, Гавраиле! Очаквам преоткриването на реалността в светлина и топлина покрай Новата 2019 година! И много, много любов!
  • Впечатляващо.
  • Мило,силно,затрогващо! Стискащо сърцата,гърлото ,юмруците!Поздравление!
  • Ели,наричаме я неодушевена природа.Така си мислим ние.Всъщност всичко е живо и има разум.Само изявите му са различни а ние човеците като егоцентрици се правим че не ги забелязваме.
  • Много образно си предал пълната безпомщност на човека пред стихиите на величествената Природа.
    Да бъдем признателни и да благодарим, когато е спокойствие и хармония навън и вътре в нас! –
    Това е внушението на подтекста, Гавраиле!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...