Стихия

Поэзия » Другая

830 8 21

Небето мрачно

хапе ти сърцето

облаците мразят

синьото небе

слънцето се крие

уплашено и клето

безмилостна стихия

всеки миг расте.

Вода и огън

истинска небесна лава

стоварва се

завлича, пали и руши

дали и Бог

потънал е в забрава

не вижда как на Кръст

кървят съдби.

Сълзи на старци

хапят им лицата

очите ужасени

свиден дом се срутва

тинята поглъща

надеждата последна

палачът безпощаден

столчето избутва.

Юли, 2018г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Аnna (Ана Янкова)

"… дали и Бог
потънал е в забрава
не вижда как на Кръст
кървят съдби." - Емоционално, силно, поетично, красиво и същевременно много тъжно! Много ми хареса, видях, че е от месец юли, а чак сега го прочетох...Благодаря за въздействието, Гавраиле! Очаквам преоткриването на реалността в светлина и топлина покрай Новата 2019 година! И много, много любов!

2018-12-28T18:26:24+02:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Впечатляващо.

2018-08-07T00:26:55+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Мило,силно,затрогващо! Стискащо сърцата,гърлото ,юмруците!Поздравление!

2018-07-28T21:45:57+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Ели,наричаме я неодушевена природа.Така си мислим ние.Всъщност всичко е живо и има разум.Само изявите му са различни а ние човеците като егоцентрици се правим че не ги забелязваме.

2018-07-24T20:47:25+03:00
voda (Елица Ангелова)

Много образно си предал пълната безпомщност на човека пред стихиите на величествената Природа.
Да бъдем признателни и да благодарим, когато е спокойствие и хармония навън и вътре в нас! –
Това е внушението на подтекста, Гавраиле!

2018-07-22T20:31:23+03:00