16 jul 2018, 16:51

Стихия

  Poesía » Otra
831 8 21

Небето мрачно

хапе ти сърцето

облаците мразят

синьото небе

слънцето се крие

уплашено и клето

безмилостна стихия

всеки миг расте.

Вода и огън

истинска небесна лава

стоварва се

завлича, пали и руши 

дали и Бог

потънал е в забрава

не вижда как на Кръст

кървят съдби.

Сълзи на старци

хапят им лицата

очите ужасени

свиден дом се срутва

тинята поглъща

надеждата последна

палачът безпощаден

столчето избутва.

 

Юли, 2018г

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "… дали и Бог
    потънал е в забрава
    не вижда как на Кръст
    кървят съдби." - Емоционално, силно, поетично, красиво и същевременно много тъжно! Много ми хареса, видях, че е от месец юли, а чак сега го прочетох...Благодаря за въздействието, Гавраиле! Очаквам преоткриването на реалността в светлина и топлина покрай Новата 2019 година! И много, много любов!
  • Впечатляващо.
  • Мило,силно,затрогващо! Стискащо сърцата,гърлото ,юмруците!Поздравление!
  • Ели,наричаме я неодушевена природа.Така си мислим ние.Всъщност всичко е живо и има разум.Само изявите му са различни а ние човеците като егоцентрици се правим че не ги забелязваме.
  • Много образно си предал пълната безпомщност на човека пред стихиите на величествената Природа.
    Да бъдем признателни и да благодарим, когато е спокойствие и хармония навън и вътре в нас! –
    Това е внушението на подтекста, Гавраиле!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...