Безнаказано
---
Най-лесно е да спреш да ме обичаш.
Най-лесно е да кажеш "сбогом" с цвете
и сълзи да родиш (аз знам отлично),
които във очите ми да светят.
Най-лесно е да легне натежала
на рамото ми — дружески — ръката ти
и с тиха безучастност да зажали
за мене. И да продължи нататък.
Най-лесно ще е ключа да не дръпнеш
и да реша, че бъркам за етажа
зад блед фасон, очакваща и тръпна.
Най-лесно е така да ме накажеш.
Най-лесно се изтръгва "съжалявам"
след упрека, отправен не на място.
Дали ще бъда роза насред плява,
бодлите ми, ако до гланц окастриш?
Последен зов да дойдеш и останеш —
пътеката към мен е още бяла.
Макар и да е късно за признание,
със сигурност е рано за раздяла.
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
