stenli499 (Станислава)
291 2627
Nov 12, 2013, 7:01 PM

Безнаказано 

  Poetry » Love
659 1 6

---


Най-лесно е да спреш да ме обичаш.
Най-лесно е да кажеш "сбогом" с цвете
и сълзи да родиш (аз знам отлично),
които във очите ми да светят.

Най-лесно е да легне натежала
на рамото ми — дружески — ръката ти
и с тиха безучастност да зажали
за мене. И да продължи нататък.

Най-лесно ще е ключа да не дръпнеш
и да реша, че бъркам за етажа
зад блед фасон, очакваща и тръпна.
Най-лесно е така да ме накажеш.

Най-лесно се изтръгва "съжалявам"
след упрека, отправен не на място.
Дали ще бъда роза насред плява,
бодлите ми, ако до гланц окастриш?

Последен зов да дойдеш и останеш —
пътеката към мен е още бяла.
Макар и да е късно за признание,
със сигурност е рано за раздяла.

 

 

 

---

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??