11.08.2008 г., 0:32 ч.

Безобична душата не лети 

  Поезия » Любовна
761 0 18
Притъмня небето от сълзи
и заваля в сърцето ми дъжда.
Защо са ми най-чистите мечти,
щом стене от любов душата?
Защо от обич бяла плаче тишината?
Посятото замръзва във гръдта.
А полетът на птица устремена
прекършен в пропастта лети...
Бездумна съм. Обезсилена.
А джинът в чашата горчи.
Изпивам болката последна.
Дано със утрото да не боли! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??