Безобична душата не лети
Притъмня небето от сълзи
и заваля в сърцето ми дъжда.
Защо са ми най-чистите мечти,
щом стене от любов душата?
Защо от обич бяла плаче тишината?
Посятото замръзва във гръдта.
А полетът на птица устремена
прекършен в пропастта лети...
Бездумна съм. Обезсилена.
А джинът в чашата горчи.
Изпивам болката последна.
Дано със утрото да не боли!
Да мога слънцето да го погледна
и да попитам за какво живея,
щом нямам полетите на сърцето.
Безобична душата не лети.
Доливам си. Свещта догаря.
От болката проплакаха стените.
В мечтите любовта е бяла,
а черни са самотните сълзи.
и заваля в сърцето ми дъжда.
Защо са ми най-чистите мечти,
щом стене от любов душата?
Защо от обич бяла плаче тишината?
Посятото замръзва във гръдта.
А полетът на птица устремена
прекършен в пропастта лети...
Бездумна съм. Обезсилена.
А джинът в чашата горчи.
Изпивам болката последна.
Дано със утрото да не боли!
Да мога слънцето да го погледна
и да попитам за какво живея,
щом нямам полетите на сърцето.
Безобична душата не лети.
Доливам си. Свещта догаря.
От болката проплакаха стените.
В мечтите любовта е бяла,
а черни са самотните сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
