Притъмня небето от сълзи и заваля в сърцето ми дъжда. Защо са ми най-чистите мечти, щом стене от любов душата? Защо от обич бяла плаче тишината? Посятото замръзва във гръдта. А полетът на птица устремена прекършен в пропастта лети... Бездумна съм. Обезсилена. А джинът в чашата горчи. Изпивам болката последна. Дано със утрото да не боли! Да мога слънцето да го погледна и да попитам за какво живея, щом нямам полетите на сърцето. Безобична душата не лети. Доливам си. Свещта догаря. От болката проплакаха стените. В мечтите любовта е бяла, а черни са самотните сълзи.
В мечтите любовта е бяла,
а черни са самотните сълзи...
това прекрасно стихотворение ми се иска да го зная наизуст...
прегръщам те с обич, мила Джейни.
Душата лети от обич и любов!
В мен тя никога не е била на свършване, но вие знаете!
/ех, понякога ме боли, но болката ме връща във безкрая/
Благодаря ви!
Още заглавието как ме привлече само А след прочита се сетих за сентенцията "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!" Финала е страхотен!Абе с една дума-Съвършено!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
а черни са самотните сълзи...
това прекрасно стихотворение ми се иска да го зная наизуст...
прегръщам те с обич, мила Джейни.