Безочие
Затишие приседна ми (по царски) във гърдите
в едно купе на две междинни гари.
А бях потеглила (безпаметно) съвсем наникъде –
размиха ми очите старите дувари.
Засипа ме (отвсякъде) болежка на парцали
(в рима пак заключих коловоз и битие).
Мълчеше тежко. Идваше отникъде.
Мъж, на средна възраст. (Тридесет и две?)
Въздишаше. На три секунди разстояние.
Удавил беше два пъти безкрая.
В очите му видях и мрак, и покаяние
(с бесило тръгнал бе към портите на Рая).
Била красавица – от ангели направена
(миришела на обич и смокини).
Десет века обичта към нея той удавил
във гърдите си (запуснати градини).
Усещал силуета във движенията ú само -
дъхът в косите ú събирал за помада.
До посиняване бълнувал голото ú рамо
(полите ú размествали и атомите в Ада).
Рисувал (всяка нощ до пръсване) в главата си
чертите ú – на Бога съвършенство.
И някак си, с годините, повярвал сам,
че любовта убива в своето блаженство.
Говорел си със нея (с думи-обич, пак наум) –
стихове камари писал с посвещение.
Един не чела, връщала куршум -
песен съчинил ú (в пристъп на прозрение).
Опипвал образа ú (във сърцето силово приклещен).
Копнеел я, макар и невидял.
Запомнил бил, в една съдбовна среща -
разказала за обич истинска как би умряла.
О, да, обичал я. Със миглите дори.
Безочлива била за триста хуни.
Отминала го двеста пъти, без дори
да му даде от себе си една-едничка дума.
Порязала го. До костица.
А той строял ú дом с камина.
Държеше в шепата последната жълтица
(искал дар да я дари на своята любима).
Мълчеше (тежко), взираше се в мен.
Личеше, че животът си не свиди.
Запазил беше част от нея (къс сатен).
Не искал да я има, искал само да я види.
Убила го, без камъни (удавени докрай в реките).
Мъж, на средна възраст, носеше товара.
Взря се в мен, разбра сълзите ми в очите -
един слепец изпусна свойта гара.
29.12.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Daisy Всички права запазени
