Безоките очи в небето
Безоките очи в небето
Сълзите ми боляха,
когато гледах този
свят, захлупен с глупост
и безумие, със алчност
и изкуствен глад.
Там хората не бяха
братя, не бяха нито
врагове, не мислеха и
не живяха. Не бяха
даже зверове...
Надеждата умря
последна, със нея
и страхът умря -
дори и Господ
ще погледнат да му
поискат още свят.
Децата им, сами в
страха си, пред
безнадеждната война
на уличните кръстопъти
сред тъй свирепата
тълпа, превръщаха се
във роботи, във безсърдечни
чудеса, отнемащи без
свян животи, ламтейки
жадно за властта.
Безоки в тях със жал
се взряха замислените
небеса, обърнаха се
и замряха преди
да рухнат над света.
Последните лъчи
изгряха.
22.08.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
