Sep 9, 2008, 4:26 PM

Безоките очи в небето 

  Poetry
933 0 5
 

Безоките очи в небето

 

Сълзите ми боляха,

когато гледах този

свят, захлупен с глупост

и безумие, със алчност

и изкуствен глад.

Там хората не бяха

братя, не бяха нито

врагове, не мислеха и

не живяха. Не бяха

даже зверове...

Надеждата умря

последна, със нея

и страхът умря -

дори и Господ

ще погледнат да му

поискат още свят.

Децата им, сами в

страха си, пред

безнадеждната война

на уличните кръстопъти

сред тъй свирепата

тълпа, превръщаха се

във роботи, във безсърдечни

чудеса, отнемащи без

свян животи, ламтейки

жадно за властта.

 

Безоки в тях със жал

се взряха замислените

небеса, обърнаха се

и замряха преди

да рухнат над света.

 

Последните лъчи

изгряха.

 

22.08.08

© Мая All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??