27.03.2011 г., 15:10

Безплатно

664 0 1

Мечтая си и аз.

Все някога да ида на почивка.

Все някога да имам шанс.

Поне за седмица.

Да си почина.

 

Децата и мъжа до мен.

Да се порадват на разтуха пълна.

Дали из дебрите на стария балкан .

Или на черното море ,брега да стъпят.

 

Мечтая си поне веднъж.

Не сметки разни да ни притесняват.

Не тока и водата да са нашия платен копнеж.

А време да открием за душата.

 

Но мръсните пари,които мразя.

Накрая все пречупват всеки шанс.

Наред с надъхания шеф за още работа

Или пък баба ,идеща от близкия Прованс.

 

Но нищо ,време има.

Макар че казах си го

И предишната година.

И преди нея –

Май дузина!

 

Мечтая си!

Това поне е позволено.

Безплатно и без ДДС е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност текстът си дава повод за плач...
    Тук има повече емоция отколкото в почти всички, които прочетох днес.

    Не мога да не кажа на лирическата, че ако живее само за възпроизводство и производство в очите на шефа, е мноого тъжно...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...