Мечтая си и аз.

Все някога да ида на почивка.

Все някога да имам шанс.

Поне за седмица.

Да си почина.

Децата и мъжа до мен.

Да се порадват на разтуха пълна.

Дали из дебрите на стария балкан .

Или на черното море ,брега да стъпят.

Мечтая си поне веднъж.

Не сметки разни да ни притесняват.

Не тока и водата да са нашия платен копнеж.

А време да открием за душата.

Но мръсните пари,които мразя.

Накрая все пречупват всеки шанс.

Наред с надъхания шеф за още работа

Или пък баба ,идеща от близкия Прованс.

Но нищо ,време има.

Макар че казах си го

И предишната година.

И преди нея –

Май дузина!

Мечтая си!

Това поне е позволено.

Безплатно и без ДДС е.