Mar 27, 2011, 3:10 PM

Безплатно

  Poetry
666 0 1

Мечтая си и аз.

Все някога да ида на почивка.

Все някога да имам шанс.

Поне за седмица.

Да си почина.

 

Децата и мъжа до мен.

Да се порадват на разтуха пълна.

Дали из дебрите на стария балкан .

Или на черното море ,брега да стъпят.

 

Мечтая си поне веднъж.

Не сметки разни да ни притесняват.

Не тока и водата да са нашия платен копнеж.

А време да открием за душата.

 

Но мръсните пари,които мразя.

Накрая все пречупват всеки шанс.

Наред с надъхания шеф за още работа

Или пък баба ,идеща от близкия Прованс.

 

Но нищо ,време има.

Макар че казах си го

И предишната година.

И преди нея –

Май дузина!

 

Мечтая си!

Това поне е позволено.

Безплатно и без ДДС е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всъщност текстът си дава повод за плач...
    Тук има повече емоция отколкото в почти всички, които прочетох днес.

    Не мога да не кажа на лирическата, че ако живее само за възпроизводство и производство в очите на шефа, е мноого тъжно...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...