B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
26.05.2015 г., 22:21 ч.

Безплощадност 

  Поезия
838 0 6

Безплощадност

 

Насилвана, отблъсквана, превита...

пред „Цар Освободител“ тя стои.

На прага на епохата родила

химерата „Отворени врати“.

„Съединението“ „прави“ „силата“ –

затръшнати във времето слова.

Отдаваше под тях плътта си (милата)

на клановете силни за деня.

Че кой ли депутат не я опипва –

по формите – с възбудени ръце?

На кой ли тя с готовност не откликна

с' секретите на своето сърце.

За кой ли тя прегръдка не отвори,

с отчаян поглед кой не проследи –

мъже държавни... и държавни роби...

подритваха я властните жени.

Посрещала царе и президенти,

на Максим бе целувала ръка!

От пръстите на чуждите агенти

полазваха я тръпки по гърба.

Стотици подли, скрити договорки,

преминаха през нейните уши...

но тя не се реши да ги изпорти,

макар и погнусена от лъжи.

Запреше ли до нея журналист,

задавайки въпроси с микрофон –

мълчеше кат' разведен пианист,

поканен да изсвири Менделсон.

Залавяна,затваряна – невинна...

и пускана – веднъж не чу: „Прости“!

Мълчаха си злодеите интимно.

И сводничеха с хорските съдби.

Как искаше да тропне с юмрук!

Да изреве над жълтите павета:

„Народе!... Влизай, да разчистим туй

котило от продажни мекерета!“

Отвори... и се втурна да извика –

дотегнала и беше таз' съдба.

Но, хлопна се – прехапала езика.

Остана няма... българска брава.

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??