Безплощадност
Безплощадност
Насилвана, отблъсквана, превита...
пред „Цар Освободител“ тя стои.
На прага на епохата родила
химерата „Отворени врати“.
„Съединението“ „прави“ „силата“ –
затръшнати във времето слова.
Отдаваше под тях плътта си (милата)
на клановете силни за деня.
Че кой ли депутат не я опипва –
по формите – с възбудени ръце?
На кой ли тя с готовност не откликна
с' секретите на своето сърце.
За кой ли тя прегръдка не отвори,
с отчаян поглед кой не проследи –
мъже държавни... и държавни роби...
подритваха я властните жени.
Посрещала царе и президенти,
на Максим бе целувала ръка!
От пръстите на чуждите агенти
полазваха я тръпки по гърба.
Стотици подли, скрити договорки,
преминаха през нейните уши...
но тя не се реши да ги изпорти,
макар и погнусена от лъжи.
Запреше ли до нея журналист,
задавайки въпроси с микрофон –
мълчеше кат' разведен пианист,
поканен да изсвири Менделсон.
Залавяна,затваряна – невинна...
и пускана – веднъж не чу: „Прости“!
Мълчаха си злодеите интимно.
И сводничеха с хорските съдби.
Как искаше да тропне с юмрук!
Да изреве над жълтите павета:
„Народе!... Влизай, да разчистим туй
котило от продажни мекерета!“
Отвори... и се втурна да извика –
дотегнала и беше таз' съдба.
Но, хлопна се – прехапала езика.
Остана няма... българска брава.
© Борис Борисов All rights reserved.
