От мъка съм сломена,страда моята душа.
И не мога да се съвзема от кошмара на любовта.
Че не любов е за мен,а същински Ад.
Нима мога да се радвам на този фарс?
Безплътен скелет-не съм жена.
Бунтовна за Рая.
Невинна за Ада.
Полудете.Полужена.
Аз свойте чувства признавам на единствения си събеседник-моята душа.
Тя не ме порицава,ни обижда,а ме слуша в захлас.
Понякога плаче и страда,когато тъжна съм аз.
От мъка съм сломена.
Опитвам се да се измъкна от този вулкан-
той ме изгаря отвътре и ми се струва,че ще умра.
Но какво избавление очаквам,какъв е моят шанс да се спася?
Нямам спасителен пояс,а и кой би ми подал ръка?
Затъвам все по-дълбоко,нагазьвам постепенно в жарта.
Тялото ми еосквернено.
Моя жрец за изкупление ме обеща.
Любовта изисква жертви и аз съм една от тях.
Търся бял гълъб-символ нанадеждата и мира.
Но очите ми са слепи за всякаква чистота.
Опитвам се да запазя душата си-
единствената радост в скръбта,
но и тя е почернена,заразена е от тази смрад.
Нямам сили да се боря.
Всичко бяло умря в мен.
Загивам в своята горест.
Загива и с мен моето сърце.