3.08.2014 г., 21:45

Безплътно

764 0 7

 

Питат ме...

 

защо така...

... а аз не знам

но днес съм пясък...

с няколко измислени слова
и стъпки няколко – нататък

... към покълнали по залез кестени
към занитени по изгрев думи
към недели с вяра вплетени
в тихи сенки помежду ни

в няколко посърнали утехи
с всички невървяни стъпки
днес съм пясък а по дрехите
дремят рани в плахи кръпки...

... и не мога да намеря смисъл!

... нещо в мен завинаги замлъкна...
днес съм само ситен пясък
и изтичам в теб
... безплътно...
 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...