Питат ме...
защо така...
... а аз не знам
но днес съм пясък...
с няколко измислени слова
и стъпки няколко – нататък
... към покълнали по залез кестени
към занитени по изгрев думи
към недели с вяра вплетени
в тихи сенки помежду ни
в няколко посърнали утехи
с всички невървяни стъпки
днес съм пясък а по дрехите
дремят рани в плахи кръпки...
... и не мога да намеря смисъл!
... нещо в мен завинаги замлъкна...
днес съм само ситен пясък
и изтичам в теб
... безплътно...