Питат ме...
защо така...
... а аз не знам
но днес съм пясък...
с няколко измислени слова
и стъпки няколко – нататък
... към покълнали по залез кестени
към занитени по изгрев думи
към недели с вяра вплетени
в тихи сенки помежду ни
в няколко посърнали утехи
с всички невървяни стъпки
днес съм пясък а по дрехите
дремят рани в плахи кръпки...
... и не мога да намеря смисъл!
... нещо в мен завинаги замлъкна...
днес съм само ситен пясък
и изтичам в теб
... безплътно...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
