Безпределно
Омаляло времето замира,
учудено от силата ни да му устоим
и дълго във лицата ни се взира -
дали не ще да замълчим.
Пространството се свива в спазъм,
до точката на нашето докосване,
изгубило е собствения си сарказъм,
от нас получило най-силното жигосване.
И аз съм ти, и ти си аз,
един със други сме се слели,
светът изчезва и остава само Нас.
... и няма вече никакви предели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
