АлексейорданоВ
40 резултата
764
В хроничен средствен всенедостиг,
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...
711
1
Ако стореното от нас в ущърб на някого ни накара да се замислим поне за миг, трябва да спрем, да се погледнем в огледало и да преценим дали видяното там ни харесва, добре да премислим какво този някой губи и най-вече какво губим ние, и да си припомним, че всичко се връща... най-често не на нас, а на ...
984
2
Заедно срещахме несгодите, докато някои от нас не започнаха да ги създават!
804
Когато луната целуне морето,
звездите проблясват, угасва деня.
В ответ щом момиче целуне момчето,
светулки присветват, разпалват нощта.
Душите се срещат, тръгват по пътя, ...
звездите проблясват, угасва деня.
В ответ щом момиче целуне момчето,
светулки присветват, разпалват нощта.
Душите се срещат, тръгват по пътя, ...
1629
2
14
Душата – изстрадала, гори нахалост...
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.
Витаят в сенки, промъкват се в тъмата, ...
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.
Витаят в сенки, промъкват се в тъмата, ...
1439
3
8
1546
5
1533
1
8
1371
3
9
1998
1
2
1759
2
6
Беше малко преди обед на един все още летен, но вече дъждовен и много мъглив ден в средата на септември 2020-та. Въпреки ситния дъждец, който кротко си ръмеше, бях навън и си правех поредната тренировка. Тичайки бодро по малките улички в старата част на София се подготвях за ежегодния турнир по улич ...
1202
2
Беше хубав топъл ден в края на август. Лятото уверено се беше устремило към своя край. Красивите пасторални есенни цветове, вече обагрили почти всичко наоколо, решително пристъпваха на прага му и неизбежно напомняха за предстоящата смяна на сезоните. С всеки изминал миг светлата част от денонощието ...
1259
1
5
1392
2
9
Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.
Константа уж е, а сякаш на инат, ...
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.
Константа уж е, а сякаш на инат, ...
966
1
9
Скрити в мрака, сълзите ти не чувам,
между ни избухват пространства тишина,
сърцето ми кърви и в празнота тъгува,
струни стържат фалш и самота.
Поглеждаш ме и нежно слънцето изгрява, ...
между ни избухват пространства тишина,
сърцето ми кърви и в празнота тъгува,
струни стържат фалш и самота.
Поглеждаш ме и нежно слънцето изгрява, ...
758
3
8
1742
4
6
Животът,
познатия,
твърде кратък е,
всички преминаваме през него
и като в магия, ...
познатия,
твърде кратък е,
всички преминаваме през него
и като в магия, ...
797
3
Неочаквано отговори ми на всичките въпроси...
Кой ли? – който крие се зад прокси...
Отговори, изтъкани от въпроси.
Какви ли? – явни парадокси...
Продължих да питам, бос съм. ...
Кой ли? – който крие се зад прокси...
Отговори, изтъкани от въпроси.
Какви ли? – явни парадокси...
Продължих да питам, бос съм. ...
763
2
Цяла, препълнена лъжица,
трудно преглъща се и знам,
лъжа или дребничка лъжица,
истината някъде е там...
Мигом, кой ли не опита, ...
трудно преглъща се и знам,
лъжа или дребничка лъжица,
истината някъде е там...
Мигом, кой ли не опита, ...
761
2
Веднъж сам съм, друг път насред много,
веднъж съзирам в мрака светлина,
веднъж рисувам с думи в тишината,
много пъти с моята душа.
Често случва се да се упреквам, ...
веднъж съзирам в мрака светлина,
веднъж рисувам с думи в тишината,
много пъти с моята душа.
Често случва се да се упреквам, ...
709
2
В очакване на нещо да се случи,
душа ми трепти и гравитира.
Нещо хубаво, да вярвам ще се случи,
не знам защо сърце ми се е свило.
Трепти във въздуха нещото, можеш да го пипнеш, ...
душа ми трепти и гравитира.
Нещо хубаво, да вярвам ще се случи,
не знам защо сърце ми се е свило.
Трепти във въздуха нещото, можеш да го пипнеш, ...
854
10
Понякога се случва, осени ли ме стих,
ведно с текста мелодия да дочувам,
прихвана ли мотива, с мóлива си тих,
рими кротки почвам да рисувам.
Думи в рими, рими в стих, ...
ведно с текста мелодия да дочувам,
прихвана ли мотива, с мóлива си тих,
рими кротки почвам да рисувам.
Думи в рими, рими в стих, ...
969
4
10
Пътувам в пространството безбрежно,
в пълен плен на собствения мир
и търся в смисъл безметежен,
пророк разливащ мъдрости с потир.
Вселената е кратко място, ...
в пълен плен на собствения мир
и търся в смисъл безметежен,
пророк разливащ мъдрости с потир.
Вселената е кратко място, ...
721
1
2
Останал сам съм насред нищото,
в зимата от сиви страхове,
прегърнал съм с душа си мислите,
безспирно бликащи от мен.
Попадам в мрака на безсилието, ...
в зимата от сиви страхове,
прегърнал съм с душа си мислите,
безспирно бликащи от мен.
Попадам в мрака на безсилието, ...
815
2
9
1461
1
2
Вятър и мъгла,
сърце, прокудено в пустиня.
Вятър и мъгла,
душата страда, но не иска милостиня.
Вятър и мъгла, ...
сърце, прокудено в пустиня.
Вятър и мъгла,
душата страда, но не иска милостиня.
Вятър и мъгла, ...
765
1081
4
1648
1
4
Застига ни внезапно, отрезвява,
припомня крехкостта на нашите тела,
в ежедневието улисани изпаднем ли в забрава –
извежда ни от нея и връща ни в реалността.
Понякога се случва душата да попада ...
припомня крехкостта на нашите тела,
в ежедневието улисани изпаднем ли в забрава –
извежда ни от нея и връща ни в реалността.
Понякога се случва душата да попада ...
809
В спомена си още пред очи ми насълзени,
макар пространство, време и безкрай да ни дели,
лика ти майчице усмихва се в сърце ми,
запечатан там завинаги, неотменимо.
В мигове на изпитания, ...
макар пространство, време и безкрай да ни дели,
лика ти майчице усмихва се в сърце ми,
запечатан там завинаги, неотменимо.
В мигове на изпитания, ...
749
1
7
1821
5
6
Заплетен сноп от слънчеви фотони,
проникнал надълбоко в първичната тъма,
опарил чувства, надълбоко скрити в спомена
и провокирал чистата душа.
Разпъната от недоверие по пътя си ...
проникнал надълбоко в първичната тъма,
опарил чувства, надълбоко скрити в спомена
и провокирал чистата душа.
Разпъната от недоверие по пътя си ...
773
2
6
Попаднала в дебрите безплътни,
в лабиринта на душевния простор,
тишината прекосява чувства смътни,
в търсене на истинния взор.
Разпалено сърцето тръпне ...
в лабиринта на душевния простор,
тишината прекосява чувства смътни,
в търсене на истинния взор.
Разпалено сърцето тръпне ...
792
1585
1
5
Любов и сияние, слети в едно,
Юни едва ли не, вече дошъл е.
Бяла, сияйна луната в нощта,
Огън с любов в живота разгаря.
Вечна надежда стаили в дъха си – ...
Юни едва ли не, вече дошъл е.
Бяла, сияйна луната в нощта,
Огън с любов в живота разгаря.
Вечна надежда стаили в дъха си – ...
845
2
5
Някъде там в нощта на луна,
пърха рояк пеперуди в омайност,
всъщност достатъчна е само една,
страстта и във* теб да пробуди до крайност.
Някъде там в неизвестността, ...
пърха рояк пеперуди в омайност,
всъщност достатъчна е само една,
страстта и във* теб да пробуди до крайност.
Някъде там в неизвестността, ...
875
2
8
1214
2
Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.
Страници непрелистени – остават непрочетени, ...
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.
Страници непрелистени – остават непрочетени, ...
752
7
Сърцето ми тупти извън преградата
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.
Простенват нежно ветровете на безвремието, ...
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.
Простенват нежно ветровете на безвремието, ...
957
3
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
