Твоето сърце е камък,
не чувства, нито вижда.
Душата ти е празна чаша.
Така кристално необиятна!
Да беше Феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направил крила!
Да бе дърво... гръм щях да ти поръчам.
Мъртвец да бе, би станал от гроба
и викнал би: "Не! Жив съм!"...
Но ти си тъй безразличен...
© Миглена Иванова Всички права запазени