Dec 15, 2012, 8:42 PM

Безразличие

  Poetry » Love
845 0 0

 Твоето сърце е камък,

не чувства, нито вижда.

 

Душата ти е празна чаша.

Така кристално необиятна!

 

Да беше Феникс, щеше да възкръснеш,

от пепелта направил крила!

 

Да бе дърво... гръм щях да ти поръчам.

Мъртвец да бе, би станал от гроба

и викнал би: "Не! Жив съм!"...

 

Но ти си тъй безразличен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...