18.06.2020 г., 5:03 ч.

Безразличие 

  Поезия » Философска
381 0 0

 

Дотолкова си втренчен в мен,

дори смутен,

че ми призлява от подобно откровение…

По-истински е делничният ден,

когато все си помечтаваме промяна

и остава само обещание в безвремие.

Дотолкова съм близо, дъх до дъх,

а всъщност съм далече, отстрани,

че бесовската смес не е дори презрение.

Не ми се мисли, ни за Дюрер, ни Дали.

С кръвта си знам, че всичко е в цвета,

без алегории и капчица съмнение.

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??