18.06.2020 г., 5:03

Безразличие

648 0 0

 

Дотолкова си втренчен в мен,

дори смутен,

че ми призлява от подобно откровение…

По-истински е делничният ден,

когато все си помечтаваме промяна

и остава само обещание в безвремие.

Дотолкова съм близо, дъх до дъх,

а всъщност съм далече, отстрани,

че бесовската смес не е дори презрение.

Не ми се мисли, ни за Дюрер, ни Дали.

С кръвта си знам, че всичко е в цвета,

без алегории и капчица съмнение.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...