18.06.2020 г., 5:03

Безразличие

647 0 0

 

Дотолкова си втренчен в мен,

дори смутен,

че ми призлява от подобно откровение…

По-истински е делничният ден,

когато все си помечтаваме промяна

и остава само обещание в безвремие.

Дотолкова съм близо, дъх до дъх,

а всъщност съм далече, отстрани,

че бесовската смес не е дори презрение.

Не ми се мисли, ни за Дюрер, ни Дали.

С кръвта си знам, че всичко е в цвета,

без алегории и капчица съмнение.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...