Безразсъдство, съдбовност и кръв
От всеки храм не става пантеон,
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте,
от болката сме често във заблуда.
Животът е енергия – тече,
кръвта не разсъждава, тя е луда.
Умирането сякаш е живот,
а пък животът – бавна умирачка.
От кръговрата всеки къса плод,
един път си ловец, а в следващ – плячка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
