9.08.2019 г., 7:51 ч.  

Безразсъдство, съдбовност и кръв 

  Поезия
445 4 6
От всеки храм не става пантеон,
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте,
от болката сме често във заблуда.
Животът е енергия – тече,
кръвта не разсъждава, тя е луда.
Умирането сякаш е живот,
а пък животът – бавна умирачка.
От кръговрата всеки къса плод,
един път си ловец, а в следващ – плячка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
: ??:??