9.08.2019 г., 7:51 ч.  

Безразсъдство, съдбовност и кръв 

  Поезия
359 4 6

От всеки храм не става пантеон,

от всяка тръпка – приказка любовна?

Съдбата не строи за всеки трон,

а има сила толкова преломна.

 

От всеки допир, обич не расте,

от болката сме често във заблуда.

Животът е енергия – тече,

кръвта не разсъждава, тя е луда.

 

Умирането сякаш е живот,

а пък животът – бавна умирачка.

От кръговрата всеки къса плод,

един път си ловец, а в следващ – плячка!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??