От всеки храм не става пантеон,
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте,
от болката сме често във заблуда.
Животът е енергия – тече,
кръвта не разсъждава, тя е луда.
Умирането сякаш е живот,
а пък животът – бавна умирачка.
От кръговрата всеки къса плод,
един път си ловец, а в следващ – плячка!
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
