10.12.2004 г., 22:42

Безропотно

1.2K 0 1

Безропотно, омаяно пилеем
и времето, и мисли, и талант!
Покорно, мирно кат овце живеем,
безропотно – без всякакъв семант!

 

Не идва пролет!
Студ и мраз, все зло вещае сивото небе!
Ни птичи полет,
ни звук отвън – безмълвни бесове!
Не пее вятър,
смърт сковава тоя свят!
Не мърдат ни актьори,
ни декори в тоя театър,
разказан от безмълвния Сократ!

 

Понеже нямаме очи да видим,
вярваме на слепи Богове!

Михаил Миков

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Миков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...