Безропотно, омаяно пилеем
и времето, и мисли, и талант!
Покорно, мирно кат овце живеем,
безропотно – без всякакъв семант!
Не идва пролет!
Студ и мраз, все зло вещае сивото небе!
Ни птичи полет,
ни звук отвън – безмълвни бесове!
Не пее вятър,
смърт сковава тоя свят!
Не мърдат ни актьори,
ни декори в тоя театър,
разказан от безмълвния Сократ!
Понеже нямаме очи да видим,
Михаил Миков
© Михаил Миков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
