Безропотно, омаяно пилеем
и времето, и мисли, и талант!
Покорно, мирно кат овце живеем,
безропотно – без всякакъв семант!
Не идва пролет!
Студ и мраз, все зло вещае сивото небе!
Ни птичи полет,
ни звук отвън – безмълвни бесове!
Не пее вятър,
смърт сковава тоя свят!
Не мърдат ни актьори,
ни декори в тоя театър,
разказан от безмълвния Сократ!
Понеже нямаме очи да видим,
Михаил Миков
© Михаил Миков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
