8.05.2007 г., 10:35

Безсилен

614 0 1
 Безсилен се дразня,
 безсилен умирам.
 Дори и да зная,
 пак съм безсилен.
 
 Не искам да пиша
 ни ред дори,
 искам да дишам
 в твоите очи.
 
 Не искам да съм вечен,
 нито спомен дори,
 искам да съм нещо,
 което в теб гори.
 
 Не искам да съм силен,
 от него боли,
 макар и безсилен,
 само за миг
 да съм една от твоите звезди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...