Аз, който вчера витаех по звездите,
на земята спуснах се сега,
опиянен от синевата на водите,
пленен от зелената и красота.
Хората във своите черупки са се свили,
като галактиките се отбягват,
без вчерашните грехове да са им простили,
телата и душите си разграбват.
Изчезва красотата на деня,
задръстват се от чуства несподелени
и ето, неусетно идва и мига,
от който не могат да бъдат спасени. ...