Безсилие
Аз, който вчера витаех по звездите,
на земята спуснах се сега,
опиянен от синевата на водите,
пленен от зелената и красота.
Хората във своите черупки са се свили,
като галактиките се отбягват,
без вчерашните грехове да са им простили,
телата и душите си разграбват.
Изчезва красотата на деня,
задръстват се от чуства несподелени
и ето, неусетно идва и мига,
от който не могат да бъдат спасени.
Така живеят в своя собствен свят,
забравили вкуса на любовта,
без взаимно да се крепят,
винят, грешат и уязвими са така.
Аз, който вчера витаех по звездите,
на земята спуснах се сега
и виждам как разбиват се мечтите
и нямам сили вече да летя.
(c) Mobby_Dick
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Гюров Всички права запазени
