Не ме усещаш, не ме виждаш!

Не ме четеш със сърце, а със очи.

Напразно се боря и упорствам,

не мога да те стигна-

отиваш още по-надалеч.

Със всяка дума, знак и звук

се опитвам в тебе да ме има.

Но не ме допускаш и за миг

през врата на сърцето ти да мина.

Какво си ти?

Любов ли си или пък присъда.

За минал грях ли плащам тази цена?

Така да те обичам до лудост, до безумие,

а ти друга да наричаш твое щастие.

Една детска снимка, 

това е което имам от теб.

Прегръщам я! 

От очите ми вали!

На пода се свличам от безсилие. 

На Г❤️