Не ме усещаш, не ме виждаш!
Не ме четеш със сърце, а със очи.
Напразно се боря и упорствам,
не мога да те стигна-
отиваш още по-надалеч.
Със всяка дума, знак и звук
се опитвам в тебе да ме има.
Но не ме допускаш и за миг
през врата на сърцето ти да мина.
Какво си ти?
Любов ли си или пък присъда.
За минал грях ли плащам тази цена? ...