Doaiva (Ан) Doaiva (Ан)
1 17
31.07.2006 г., 16:56

Безсилна

1.1K 0 2
Не те искам отново при мен!
Независимо как се завръщаш...
В животът ми вече на вид подреден
ти яростно влизаш и пак преобръщаш.

Ето,тръпката силна,чувствата нови
отварят ръце и без разум те викат!
Тогава солидните,здрави основи
стават на прах и отвяни отлитат...

И влюбена пак съм....Дори без врата.
Не трябва да чукаш,да чакаш,звъниш.
Влизаш и вземаш от мен любовта
без дума,цветя,любов да дариш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ан Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0