16.02.2007 г., 8:20 ч.

Безсилна е пред нас съдбата 

  Поезия
672 0 12

Обичаш ме и туй ми стига.

Какво да искам повече, кажи,

щом съдбата ни ревнива

е решила тъй да ни дели?!

 

Но тя не знае, че със тебе

сме слети във една душа

и дори на молекули да ни разпилее,

в тях ще запулсира любовта.

 

И тя не знае, че когато

повее вятър дългокос,

то лебедова песен в нащо лято

ти пееш в мен, а в тебе аз.

 

Безсилна е пред нас съдбата

закрачила срещу ни – хищник стар,

дори да ни отнеме свободата,

тя знае: любовта ни е олтар.

 

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??