Безсилна е пред нас съдбата
Обичаш ме и туй ми стига.
Какво да искам повече, кажи,
щом съдбата ни ревнива
е решила тъй да ни дели?!
Но тя не знае, че със тебе
сме слети във една душа
и дори на молекули да ни разпилее,
в тях ще запулсира любовта.
И тя не знае, че когато
повее вятър дългокос,
то лебедова песен в нащо лято
ти пееш в мен, а в тебе аз.
Безсилна е пред нас съдбата
закрачила срещу ни – хищник стар,
дори да ни отнеме свободата,
тя знае: любовта ни е олтар.
© Росица Петрова All rights reserved.
