Безследно си тръгни
Остави ме. Не идвай при мене.
В душата отдавна е празно.
Вътре е много студено,
по-ледно дори от омраза.
Върви си. Не искам утеха.
Аз вече си свикнах да плача.
Сърцето е стенещо ехо,
усещано само във здрача.
Тръгвай. Късно е вече.
Блянът изсъхна в очите.
Нощта е така безконечна,
светлината забравих на дните.
Адиос. Не махай за сбогом.
За миг дори не поглеждай -
че едничък поглед, за Бога,
ще ме остави да чакам
В душата отдавна е празно.
Вътре е много студено,
по-ледно дори от омраза.
Върви си. Не искам утеха.
Аз вече си свикнах да плача.
Сърцето е стенещо ехо,
усещано само във здрача.
Тръгвай. Късно е вече.
Блянът изсъхна в очите.
Нощта е така безконечна,
светлината забравих на дните.
Адиос. Не махай за сбогом.
За миг дори не поглеждай -
че едничък поглед, за Бога,
ще ме остави да чакам
с надеждата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
