Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
19.03.2019 г., 9:27 ч.

Безсловесните не плачат 

  Поезия » Друга
985 21 24

Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.

 

Сърце, човеко, имам под ребрата,
до кръв претрива тежката верига.
Къщурката, коричката баята*,
подхвърляш ми. Това за псето стига!

 

По-силен си и мислиш, че владееш,
душата ми. Та аз съм само куче.
И още три живота да живееш,
Човек да си, дали ще те науча?

_________________________________

 

* - баят -а, -о, мн.ч. - и (остар.), неизм. прил. Простонар. За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??