Безсловесните не плачат
Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата,
до кръв претрива тежката верига.
Къщурката, коричката баята*,
подхвърляш ми. Това за псето стига!
По-силен си и мислиш, че владееш,
душата ми. Та аз съм само куче.
И още три живота да живееш,
Човек да си, дали ще те науча?
_________________________________
* - баят -а, -о, мн.ч. - и (остар.), неизм. прил. Простонар. За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
