29.09.2020 г., 17:47

Безсмъртен

855 0 0

Как да го опиша с думи...
Изливаща се тъмнина и сянка зад слънце,
Заслепяващ мрак крепящ се на надежда
Всеки недостоен е да бъде близък
Страхът убива чувството накрая

 

Мечтите мои и само мои
На тях цена няма
Със затворени очи се пазят
Стискам здраво и не давам на друг
Душата ми стои дълеч от техните кървави лапи...

 

Погледни изминалия път назад
Преживей емоцията дълбоко
Страданието е неизбежно
И от него ще умреш
Необходимо е за да прозреш

 

Мечтите мои и само мои
На тях цена няма
Със затворени очи се пазят
Надеждата бледнее, а клепачите отпускат
Разяждащата есен носи краят

 

Отвори си очите
Отвори ги широко и виж
Момент на прозрение
Изгубената неяснота стои в твоите ръце
Не слънцето, а неговата сянка ме спаси

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Antoni Stanev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...