2.05.2006 г., 18:52

Безсмъртие(помислен вариант)

1.1K 0 7
Един съвсем
друг вариант да не свършва
път чакълест:

Не корона, ни плод подарък
от дървото, ни корен- осветен
само стъблото; дръж
стълба алабастър
да види окото- йероглиф
горе си хлъзгавоморен.
Риташ- самотен е гроб. решеш
Ти-Огледало: пак роб. ъглотвориш
Гръбно, лицеококорен. каменонатежаваш
А пада горкото- агония
торба,
пусната с високо.
Клон бави полет волен
тор за плод, неживот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • като студентка изкарах една страхотна 4 по философия, само защото преподавателят ми твърдеше, че имам много интелигентен вид
  • Е ф момента си на ти с един дървен философ, така че това си е добър старт... ако ми попаднат някви по-меки философи ще ти ги изпратя своевременно да си спретните близка среща от третия вид
  • никога не съм била на "ти" с тази философия и с мъдрите пичове - философи
  • ми тя си е такава бягаща(в случая катереща се) шавлива гадинка философията един мъдър пич беше казал някога, че философията е борба със заблудата чрез средствата на езика... :P някой друг пък беше казал, че изкуството казва истината чрез средствата на лъжата...
  • бе и вертикално пробвах ...но нещо философията ми убягва

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...