3.07.2008 г., 20:21

Безсмъртна любов

1.5K 0 2

 

Направих всичко, за да те имам,

чаках дълго, но успях.

Но ето, днес умирам,

сама превърнах любовта на прах.

Със излишна ревност всичко погубих,

а разбрах, че съм била щастлива,

толкова се борех, а те изгубих.

Нашата любов никога не ще умре,

очите няма да се търсят,

но пътя няма да затворим,

от твоето до моето сърце.

За какво са думите,

знаеш, че вечно ще се обичаме,

но горди сме, а също и виновни,

и затова ще го отричаме.

Не мога да ти кажа сбогом,

сърцето ми не ще,

не ще се видим повече, но знаеш,

любовта ни няма да умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Напафкана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Замисли ме.Колко дълго трябва да се бориш за да спечелиш любовта и колко малко е нужно да я загубиш след това,но истинската остава безмъртна-завинаги.
  • Монгоо е хубаво! Прекалено истинско!
    Браво 6 от мен

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...