Безсмъртно злочестие

Не гледай в очите на безока икона...

Не съществува непорочна мадона...

Ти се кланяш пред огледалото черно...

Гласът ти потъва в мрака безмерно...

Не горят свещи без восък...

Тъй както семето вяра не пониква у човек без душа...

Недей да роптаеш срещу всички и всичко...

Защото си част от една обща окова...

Още от малък си гнила фиданка...

На червеи бели приличат зъбите ти...

Ще танцуваш самотен под нощната сянка...

Ще замръзваш от топлината на лунния сняг...

С широки очи ще посрещаш кърваво утро...

А вените ти още ще спят под ледена кожа...

Сън спокоен няма да има за тебе...

Денят кошмар ще е, а нощта ще е ден...

Как искаш да дишаш, когато в гърдите ти кръст е забит?...

Любовта ти е чиста към Господаря на нищото...

Ти дори не обичаш, а мразиш...

Само омразата е вечна и истинска...

Защо ли възхвалям те в стих благовечен...

Не заслужаваш ни дума от мойто мастило...

Ти грабиш, убиваш, раняваш и вземаш, не даваш...

Човек ли се казваш? Не... по-скоро си демон човешки!