29.01.2015 г., 17:42  

Безснежно

1.8K 0 30

Тъгувам днес за истинската зима 
със белите калпачета по къщите, 
за сгушената в преспите пъртина

и звуците под стъпките ни, скърцащи.

 

Затварям си очите и изникват 

хиляда и един лудешки спомени -   
пързалките, човеците, шейните,   
премръзналите бузки, боят с топките...  

 

Обърка се сезонът, много странен  е,
мъгли и дъжд, и слънце се редуват. 
На свършване почти и януари  е... 
Къде ли днес снежинките зимуват? 

 

Изрязвам си хартиени такива,  
лепя ги по прозорците отвътре, 
с надеждата да се завърне зимата 
и истинския сняг да прати утре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ходя подире ти и се препрочитам. Боже, какви тъги съм имала навремето... без да ме тръшкат за вечни времена
    Милена, благодаря ти, че надникна тук там!
  • Красота!
  • Видях. Досетих се де, за повечето...
    Много си мила, Ивалина, благодаря ти сърдечно!
  • Жанет, изчетох всичко твое на един дъх! Пишеш страхотно! Никога не спирай! Благодаря за споделените емоции!
  • Кой ходи назад във времето
    ааа, забравила съм тук да благодаря на всички... е, правя го сега

Щастлив сняг

Снежецът някъде се скри изглежда
и чуди се, къде да се завръща,
обича да се сгушва той в надежда,
а зимата, макар и родна къща,
е топла напоследък и прилича ...
622 3

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...