3.06.2007 г., 10:37

БЕЗСЪНИЦИ

1.8K 0 2

                          Натирени безсъници се скитат в бяг.

                                                              Разкъсани на хиляди парченца,

     се търсят и откриват пак и пак...

                                                         Въртят се в омагъосан лабиринт –

              пияни, с устни разкривени и лица обезобразени.

 


                               Парченца восък разпилян,

                                               полепнал е по пода, масaтa, стените.

                                     Тънка сива мрежа,

   изплетена изкусно, като сватбена премяна,

                                             е скрила в свойто було на стаята очите.

 


       Свещите - свидетели забравени,

                              наполовина  изгорели,  безмълвни, ослепели,

                                              зъзнат,

                                                      в прах потънали

                                                                 до прозореца на дните.

                  Но не са така родени.

 Някой вледени топлината на душата,

                                   лиши я от очи - открадна светлината...



Без огъня

                             студът и тъмнината

                                 вовеки ще царуват.

          Сърцето и душата в стомана оковани,

                                     в ъгъла натикани 

                                                                трескаво бълнуват.

                  

                        В безвремие безумно,

                                                                 безпомощно ще гният.

            С одеало от сълзи ще се завият

                                и от тежестта на мъката успани,

                                 ще сънуват

                                             как

                 с любовта в огнено танго горят,

                                                       как

                            лудо по пързалката на светлината хвърчат

                                                                  и

                                                с вятъра на крилете на свободата летят.

                  Нека спят.


 

Казват, че

                         сънищата понякога се сбъдват...

                                                                                                Съдбата разтърсват.

                                                  

                                                     Успяват

     везната към щастливата страна да наклонят

                                    и с танцуваща дъга мрачното небе да дарят.

 


С призрачно дихание

шумът от тишината обхожда покоите свои.

С царствена осанка

той бавно върви и нещо тихо си мърмори.

Корона проблясва в гъстите коси,

а тежък жезъл безспир във всички посоки глава върти.

 

Време е.

 


Заслушана в шепота,

в своята сянка вкаменена,

стоя

и чакам...

 

Какво?...

Кого?...

Или кога?...

 

 

29.11.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Палома Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Креми, така е...но нали знаеш - процесът на търсене винаги е най-труден,
    това пътуване винаги е най-дълго... А отговорите просто пристигат заедно с него
    Благодаря и поздрави и на теб!!

    Захари, първо да те поздравя с добре дошъл на Острова!
    И после да ти благодаря за коментара! Прав си, „изяла” съм „в-то”,
    но сега всичко оправено
    Ако имаш идеи за още градивна критика – насреща съм
    Поздрави!

    Палома
  • "Какво?...

    Кого?...

    Или кога?..."


    Трябва сама, да си отговориш на тези въпроси!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...